Моята Европа: взимаш от добрите, даваш на лошите?
В разгара на всеобщите митинги в Гърция през 2011 година против ограниченията за икономии попитах една млада гъркиня на какво се гневи по този начин мощно. Щяла да загуби пенсията си, отвърна ми тя.
Помислих, че не съм чул вярно, тъй като дамата беше на 36 години. Но както ми изясни, в действителност получавала солидна месечна пенсия за сираци, защото татко ѝ починал, а тя не била женена и не работела. Не желала да се омъжи за приятеля си, тъй като щяла да си загуби пенсията. Тази млада жена очакваше от мен да проявя състрадание и взаимност, а от Европейския съюз - да опрости гръцките задължения и да не постанова на страната своята политика на строги икономии.
Аз обаче съм родом от Унгария и по никакъв начин не мога да схвана по какъв начин хора, които имат толкоз доста, се оплакват толкоз доста. Не разбирам по какъв начин страна, която няма пари, може така обилно да живее на вересия. При нас - освен в Унгария, а и изобщо в страните от Източна Европа - междинната месечна заплата по това време беше 500 евро, за които трябваше да се работи крепко. И въпреки всичко тези държави не бяха толкоз задлъжнели.
Тогавашният министър председател на Словакия искрено си призна, че не знае по какъв начин да изясни на сънародниците си, че те, които печелят по-зле от гърците и нямат техните щедри обществени придобивки, в този момент би трябвало да заплащат за спасяването на Гърция.
Първо полезностите, след това - парите
Нещо сходно се кани да направи Европейската комисия: тя счита да отнема средства от страни като Унгария, Словакия и Полша, които са относително небогати, само че стопански се справят добре, с цел да ги даде на по-богатите, но по-безотговорни страни като Гърция, Испания и Италия. Да се счита, че икономическото равнене ще докара до израняване и във връзка с полезностите, значи да се изопачава европейската концепция. Сега обаче наклонността е противоположна: първо полезностите, след това парите.
Вместо, както до момента, да се поддържат страните с най-нисък Брутният вътрешен продукт, отсега нататък ще се отпускат средства според от това дали се съблюдават стандартите на правовата страна и дали е налице взаимност в рецесията с бежанците. Ги Ферхофстад, водачът на либералите в Екологичен потенциал, мина всички граници, като написа в Туитър, че на страните, които не се придържат към европейските полезности, нямало да се отпускат никакви средства от еврофондовете. Ферхофстад неколкократно загатна унгарския министър председател като един от тези, против които очевидно е ориентирана промяната. В седмичното си изявление по унгарското радио Орбан прикани за успокоение, защото без единодушието на Унгария проектобюджетът не може да бъде признат.
Средство за напън против сполучливите
След присъединението си към ЕС Полша, Унгария и други страни от някогашния Източен блок са създали доста, с цел да догонят европейските стандарти. Постигнали са го частично с помощта на европейските фондове, само че основно тъй като се развиват стопански устойчиво при сегашните си държавни управления. В Унгария държавната задлъжнялост е спаднала от 82% през 2010 година на 70% сега. От 2004 година насам общественият артикул е повишен от към 50% от междинния за Европейски Съюз на близо 70% през днешния ден. Словакия и изключително Чехия са се доближили още повече до междинните европейски индикатори. От 2012 година насам стопанските системи на източноевропейските страни се развиват по-динамично, в сравнение с в останалите страни от Европейски Съюз. И в някакъв миг тези страни ще бъдат към този момент не бедняците, а нетни платци в общността.
В средносрочна вероятност кохезионните фондове ще изгубят смисъла си. А и без друго никоя страна в района не желае трайно да живее от парите на германците и на другите чисти платци в ЕС - за разлика от по-облагодетелстваните средиземноморски страни.
Борис Калноки
Като цяло източноевропейците реагират относително умерено на настоящия спор за парите от бюджета. Плановете на Европейски Съюз се схващат като опит да се смекчи продължаващата рецесия в еврозоната посредством поддръжка на прахосващите южноевропейски страни. И като опит да се приложи средство за натиск срещу страни като Унгария и Полша. Защото те, видиш ли, не се съобразявали с европейските полезности и застрашавали единството на Европейски Съюз. Или може би тъй като, както считат унгарците и поляците, техните страни се осмеляват още веднъж и още веднъж да задават въпроса дали е рационално Европа да приема толкоз доста мигранти? Дали е оправдано те да се преразпределят в страните от общността и дали е рационално да се притискат европейските страни да демонстрират повече взаимност?
Когато по-малко значи повече
Ляволибералното държавно управление, управлявало в Унгария сред 2002 и 2010 година, унищожи страната, само че образцово се придържаше към европейските приказки за повече взаимност и повече Европа. Според новите оферти на Европейски Съюз, тогавашната икономическа разруха би следвало да се възнагради, а пък надалеч по-разумната икономическа политика на държавното управление на Орбан - да се накаже.
Но да не пресилваме нещата. В последна сметка несъмнено ще бъде открит компромис, който да е неусетен за всички. Като доста унгарци, и аз си поисквам Европейски Съюз да ни спре кранчето. Това фрапантно би понижило опциите му за въздействие, които старания в действителност водят до понижаване на корупцията или принуждават икономиките да станат по-иновативни и по-ефективни, и които форсират еманципацията на средноевропейците в Европейски Съюз. Но от време на време по-малко значи повече.
Борис Калноки е сътрудник на вестник " Ди велт " в Будапеща, текстове от който разгласяват и други немски медии
Виж всички публикации от Борис Калноки-->
Помислих, че не съм чул вярно, тъй като дамата беше на 36 години. Но както ми изясни, в действителност получавала солидна месечна пенсия за сираци, защото татко ѝ починал, а тя не била женена и не работела. Не желала да се омъжи за приятеля си, тъй като щяла да си загуби пенсията. Тази млада жена очакваше от мен да проявя състрадание и взаимност, а от Европейския съюз - да опрости гръцките задължения и да не постанова на страната своята политика на строги икономии.
Аз обаче съм родом от Унгария и по никакъв начин не мога да схвана по какъв начин хора, които имат толкоз доста, се оплакват толкоз доста. Не разбирам по какъв начин страна, която няма пари, може така обилно да живее на вересия. При нас - освен в Унгария, а и изобщо в страните от Източна Европа - междинната месечна заплата по това време беше 500 евро, за които трябваше да се работи крепко. И въпреки всичко тези държави не бяха толкоз задлъжнели.
Тогавашният министър председател на Словакия искрено си призна, че не знае по какъв начин да изясни на сънародниците си, че те, които печелят по-зле от гърците и нямат техните щедри обществени придобивки, в този момент би трябвало да заплащат за спасяването на Гърция.
Първо полезностите, след това - парите
Нещо сходно се кани да направи Европейската комисия: тя счита да отнема средства от страни като Унгария, Словакия и Полша, които са относително небогати, само че стопански се справят добре, с цел да ги даде на по-богатите, но по-безотговорни страни като Гърция, Испания и Италия. Да се счита, че икономическото равнене ще докара до израняване и във връзка с полезностите, значи да се изопачава европейската концепция. Сега обаче наклонността е противоположна: първо полезностите, след това парите.
Вместо, както до момента, да се поддържат страните с най-нисък Брутният вътрешен продукт, отсега нататък ще се отпускат средства според от това дали се съблюдават стандартите на правовата страна и дали е налице взаимност в рецесията с бежанците. Ги Ферхофстад, водачът на либералите в Екологичен потенциал, мина всички граници, като написа в Туитър, че на страните, които не се придържат към европейските полезности, нямало да се отпускат никакви средства от еврофондовете. Ферхофстад неколкократно загатна унгарския министър председател като един от тези, против които очевидно е ориентирана промяната. В седмичното си изявление по унгарското радио Орбан прикани за успокоение, защото без единодушието на Унгария проектобюджетът не може да бъде признат.
Средство за напън против сполучливите
След присъединението си към ЕС Полша, Унгария и други страни от някогашния Източен блок са създали доста, с цел да догонят европейските стандарти. Постигнали са го частично с помощта на европейските фондове, само че основно тъй като се развиват стопански устойчиво при сегашните си държавни управления. В Унгария държавната задлъжнялост е спаднала от 82% през 2010 година на 70% сега. От 2004 година насам общественият артикул е повишен от към 50% от междинния за Европейски Съюз на близо 70% през днешния ден. Словакия и изключително Чехия са се доближили още повече до междинните европейски индикатори. От 2012 година насам стопанските системи на източноевропейските страни се развиват по-динамично, в сравнение с в останалите страни от Европейски Съюз. И в някакъв миг тези страни ще бъдат към този момент не бедняците, а нетни платци в общността.
В средносрочна вероятност кохезионните фондове ще изгубят смисъла си. А и без друго никоя страна в района не желае трайно да живее от парите на германците и на другите чисти платци в ЕС - за разлика от по-облагодетелстваните средиземноморски страни.
Борис Калноки
Като цяло източноевропейците реагират относително умерено на настоящия спор за парите от бюджета. Плановете на Европейски Съюз се схващат като опит да се смекчи продължаващата рецесия в еврозоната посредством поддръжка на прахосващите южноевропейски страни. И като опит да се приложи средство за натиск срещу страни като Унгария и Полша. Защото те, видиш ли, не се съобразявали с европейските полезности и застрашавали единството на Европейски Съюз. Или може би тъй като, както считат унгарците и поляците, техните страни се осмеляват още веднъж и още веднъж да задават въпроса дали е рационално Европа да приема толкоз доста мигранти? Дали е оправдано те да се преразпределят в страните от общността и дали е рационално да се притискат европейските страни да демонстрират повече взаимност?
Когато по-малко значи повече
Ляволибералното държавно управление, управлявало в Унгария сред 2002 и 2010 година, унищожи страната, само че образцово се придържаше към европейските приказки за повече взаимност и повече Европа. Според новите оферти на Европейски Съюз, тогавашната икономическа разруха би следвало да се възнагради, а пък надалеч по-разумната икономическа политика на държавното управление на Орбан - да се накаже.
Но да не пресилваме нещата. В последна сметка несъмнено ще бъде открит компромис, който да е неусетен за всички. Като доста унгарци, и аз си поисквам Европейски Съюз да ни спре кранчето. Това фрапантно би понижило опциите му за въздействие, които старания в действителност водят до понижаване на корупцията или принуждават икономиките да станат по-иновативни и по-ефективни, и които форсират еманципацията на средноевропейците в Европейски Съюз. Но от време на време по-малко значи повече.
Борис Калноки е сътрудник на вестник " Ди велт " в Будапеща, текстове от който разгласяват и други немски медии
Виж всички публикации от Борис Калноки-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ